Най-добро ръководство за Мекотели

Най-добро ръководство за Мекотели

Blog Article

всичко Стъклени мекотели - Жители на подводното царство. Това са най -високо организираните в еволюционния план животни като меки -кодирани.

Респираторниот систем кај водните мекотели е претставен со жабри (еден или повеќе парови), сместени во мантијната празнина, а кај копнените мекотели (полжавите) - со непарен бел дроб.

Двукрилите са разделени на следните таксономични групи:

На размери панцерните мекотели могат да достигнат от няколко до тридесетина сантиметра.

Мекотелите, които се намират на ръба на изчезване, притежават общи черти. Това са късното настъпване на полова зрялост, относително дълга продължителност на живота, ниска плодовитост, ограничен ареал и специфична среда на местообитание.

Секоја група која опфаќа лигњи, школки и голтки претставува предизвик кога станува збор за формулирање на општ опис. Има само три карактеристики кои ги споделуваат сите живи мекотели: присуство на мантија (задната обвивка на телото) која лачи варовнички (на пример, кои содржат калциум) структури; гениталиите и анусот се отвораат во шуплината на мантија; и спарени нервни жици.

В зоологическата класификация мекотели или меки, принадлежат към вида на безгръбначните животни. Основната тъкан на тялото им се състои от меки, доста разхлабени клетки, сред които има жизненоважни органи на тези животни.

Развитието при повечето мекотели е непряко. При по-примитивните таксономични групи ларвата е трохофора, подобно на ларвата на полихетите, а при по-висшите – велигерова ларва.

Защо тогава ни напомнят за нас самите? Текст: Оливия Джъдсън; Снимки: Дейвид Лийтшуагър Галерия

Моноплакофорите се длабокоморски мекотели опремени со школки слични на капачиња.

Еволюционно, мекотелите се появяват в началото на камбрий. Въпреки древния си произход се считат за група в биологичен прогрес. Класификацията на типа все още не е напълно изяснена и е предмет на дебат мекотели от страна на зоолозите.

В резултат на торзията мантийната празнина отива напред, а плевровисцералните конективи се кръстосват. При това десните органи на мантийния комплекс се редуцират, а левите се развиват усилено.

е. тези, които живеят в езера и реки) и сухоземните (обитаващи сушата ) видове.

Уште почудно, повеќето неврони на октопод се наоѓаат не во неговиот мозок, туку во неговите раце, кои можат да функционираат автономно дури и кога се одвоени од неговото тело.